Боли ме, сълзите ми изтичат без да забелязвате,
... не е моят,
той е само протеза
страховете ме изяждат,
аз съм няма...
никога повече няма да бъде същия,
плъзгам се по заледената земя
слабост... няма ме
секунди на безсъзнание и после
....паника.
Тук съм, за да бъда с вас
какво значи да ме има...
Искам да бъда с теб,
да осъзнаваме какво е да си с мен,
... какво е да се чувстваме
и да ме губиш всеки път.
Ще бъдеш с мен, когато границите се разминат.
Кракът ми не моят...
четвъртък, 16 декември 2010 г.
сряда, 15 декември 2010 г.
wild is the wind
По ноктите ми има остатъци от теб, усещам ги червени.
Тетдраката лежи, непипната.
Кожата ти с дъх на дъб, силно и лепкаво.
Буквите са захабени,
остават сами по жълтите страници.
По дрехите ми има теб, далеч.
Химикалката е вътре, свършила.
Косата ми е черна, върху рамото ти.
Главата ми е празна, изливам я.
Очите ти са сини, пълнещи.
Мислите ми са тук. Изстинали.
В мен е празно...сухо и чупливо.
Тетдраката лежи, непипната.
Кожата ти с дъх на дъб, силно и лепкаво.
Буквите са захабени,
остават сами по жълтите страници.
По дрехите ми има теб, далеч.
Химикалката е вътре, свършила.
Косата ми е черна, върху рамото ти.
Главата ми е празна, изливам я.
Очите ти са сини, пълнещи.
Мислите ми са тук. Изстинали.
В мен е празно...сухо и чупливо.
аз
Не знам дали съм смислена,
да съм реална аз не искам
какво пък толкова има за откриване
в тъмнината на деня?
Че ти си там, това го зная,
но има ли те тебе в планината,
която да докосна и да знам...
че смислена не ще да бъда,
че смислена за теб ще съм.
да съм реална аз не искам
какво пък толкова има за откриване
в тъмнината на деня?
Че ти си там, това го зная,
но има ли те тебе в планината,
която да докосна и да знам...
че смислена не ще да бъда,
че смислена за теб ще съм.
за смотаняците
Какво пък му е хубавото на секса, аз да попитам? Са ше съ ебем ли или не? Това май е въпросът на всички, можещи и не достигнали крепката, но иначе стилна възраст от 60 години. Обаче, аз бих си заложила главата, че хората дори не подозират колко са смотани, защото продължават да си веят краката като търсят под вола теле. А то време не остана. Минаваш 25 и си чао. Факт. Хайде, 30 за по-напористите. Иначе сексът е супер особено, ако намериш някой достатъчно луд, че да го прави за удоволствие. Макар, че пак не знаеш той за едното ебане ли е или иска нещо повече, недай си боже! На 26 приятелите ти започват да се "обвързват" и всичко става скучно, защото вече няма "какво да се прави". Освен естествено, ебане и пиене. Като наближат 30, почват да чукат наред, защото вече минат ли преклонната възраст и си знаят, че няма да става...Обаче то си става just fine. Особено ако зарежеш гаджето от 7 години, с което ходиш и наебеш някой нов for instance. И така до безкрай. Поне до 30. После само мога да предполагам - пак е "скучно", пак ти се ебе нещо постоянно...А може би дори искаш да си имаш семейство, за да не останеш сам като си на 60 и умираш в леглото си, в чаршафа, непран от седмици. После отново връщаш мислите си назад и продължаваш да се чудиш - какво пък му е хубавото на секса? "Има само едно хубаво и това са децата, бе копеле"- казва той. "Писна ми вече да се еба, скучно ми е". "Копеле, не знам, мен още ми е готино". Водите ги тези разговори и убивате минутите поне до към 35. После не знам, зависи семейство, деца; самота; тайни срещи; вино; цигари, безброй недопушени; стари приятели, с които умирате от скука; или весели непознати;
И едва навършили 40 си казвате - "Кво му е хубавото на секса като вече не ми се прави". После още малко докъм 50. После 60 и смърт.
Е, кво му е хубаво на секса ...да си загубиш главата, за тази безподобна безсмислица като може и да си свободен...поне за малко.
И едва навършили 40 си казвате - "Кво му е хубавото на секса като вече не ми се прави". После още малко докъм 50. После 60 и смърт.
Е, кво му е хубаво на секса ...да си загубиш главата, за тази безподобна безсмислица като може и да си свободен...поне за малко.
сряда, 1 септември 2010 г.
Керванът
Беше му неудобно. Днес не бе толкова горещо, но нещо в него гореше много по-силно от друг път.
Пътуваше само от два часа, а вече чувстваше изтощението. Това изтощение, което можеше да се усети само в пустинята. Там, сред пясъка и самотата, изтощението бе способно да сломи и най-силния човешки дух.
Приятелите му, отпуснати върху своите камили, не издаваха нито звук. Липсата на вода ги караше да мълчат.
Той си помисли: "Ако се разплача, бих могъл да утоля жаждата си със своите собствени сълзи". (Може да му се признае....не беше особено практичен човек). Реши да мисли за нещо много тъжно, но така и не успя да измисли нещо, за което си струваше да се натъжи. Дори пустинята, през която вървеше вече от години, не му изглеждаше наистина тъжна. Тя бе закачлива чаровница, която тихомълком прикриваше усмивката си.
Тогава си спомни за своя живот преди да потегли на това дълго, безкрайно пътуване. Сети се за хората, които обича, за местата, където бе ходил. Усети болка, но не пророни сълза. Изкара с тези си мисли още няколко часа.
Внезапно го обзе ужас. Ами ако никога не се измъкне от това пусто поле? Ако слънцето продължи да грее така ярко завинаги, а пясъкът да се гърчи около него непрестанно?
Тогава той не би видял местата, за които бе мечтал цял живот. Не би докоснал нито една малка частица от своето съкровище.
Една гореща сълза се претърколи по неговата буза и остави мокра следа в пясъка.
Той загуби своята единствена сълза и никога не откри своето щастие, защото беше забравил да следва своята лична легенда.
Пътуваше само от два часа, а вече чувстваше изтощението. Това изтощение, което можеше да се усети само в пустинята. Там, сред пясъка и самотата, изтощението бе способно да сломи и най-силния човешки дух.
Приятелите му, отпуснати върху своите камили, не издаваха нито звук. Липсата на вода ги караше да мълчат.
Той си помисли: "Ако се разплача, бих могъл да утоля жаждата си със своите собствени сълзи". (Може да му се признае....не беше особено практичен човек). Реши да мисли за нещо много тъжно, но така и не успя да измисли нещо, за което си струваше да се натъжи. Дори пустинята, през която вървеше вече от години, не му изглеждаше наистина тъжна. Тя бе закачлива чаровница, която тихомълком прикриваше усмивката си.
Тогава си спомни за своя живот преди да потегли на това дълго, безкрайно пътуване. Сети се за хората, които обича, за местата, където бе ходил. Усети болка, но не пророни сълза. Изкара с тези си мисли още няколко часа.
Внезапно го обзе ужас. Ами ако никога не се измъкне от това пусто поле? Ако слънцето продължи да грее така ярко завинаги, а пясъкът да се гърчи около него непрестанно?
Тогава той не би видял местата, за които бе мечтал цял живот. Не би докоснал нито една малка частица от своето съкровище.
Една гореща сълза се претърколи по неговата буза и остави мокра следа в пясъка.
Той загуби своята единствена сълза и никога не откри своето щастие, защото беше забравил да следва своята лична легенда.
Мисля, че не е мое...
Сърцето красавица е спяща и обича единствената целувка, на която не може да устои.
Макар затворени да са очите, вътре има спящо сърце и натам, към него бързай ти! Че всички сърца хранят мечти...Сънуват и мечтаят само за пробуждане...
Макар затворени да са очите, вътре има спящо сърце и натам, към него бързай ти! Че всички сърца хранят мечти...Сънуват и мечтаят само за пробуждане...
Абонамент за:
Публикации (Atom)